Пълното ръководство за приказките на Сиан

— В горещо време ракията прохлажда — забележи пак Ковачев, — не заповядате ли още?

Тия двама хора изрядко си погълчаваха някоя дума тихичко и повечето гледаха към нас и като че искаха да проумеят какво говорим и за какво се смеем…

Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.

Забравете за искрящите цветове и прекалено шарените маникюри, защото този сезон ще се харесва лекият блясък, едноцветните нокти и мъничките камъни. Идеи за красив...

Чехов хуманизира кучето и мислите му, като му дава чувства и усет за лоялност, които биха засрамили всеки човек. То е привързано към стария си стопанин и дори сега, когато е открило по-любящ дом, тъжи за него и с любов си спомня за мъченията, които му причинява синът му.

“Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. Тук гласовете са по два във всеки разказ.

Като знаял тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му добър път и отминал с конницата си.

А Митко, както й беше зад гърба хвана от двата края полата на майка си и я вдигна рязко на горе.

Може и някоя такава да прочете и да се включи по темата дори :)

„Андрешко“ вероятно е едно от най-известните произведения на Елин Пелин. В него се разказва за това как младият каруцар Андрешко, превозва богат съдия-изпълнител към селото, за да конфискува житото на негов съселянин.

От зад Митко се бе изправил и мастурбираше, след малко Христина вирна дупенце и Митко и го наби на задна прашка, а майка му пое кура на приятеля му Жоро.

Ако нямате време за всичките му разкази, ето избрана селекция на автора на афоризма "Краткостта е сестрата на таланта".

Тук Чехов обрисува любимата си тема: как хората с мечти стават апатични и биват погълнати от ежедневието.

Печалната история на Мафалда Савойска, сестрата на царица Йоанна Разкази за Сиан Българска